Статия на Слави Стоев в Кариери
Ако новогодишните обещания се сбъдваха, най-вероятно процентът на пушачите щеше да е с 80% по-нисък и повечето хора щяха да ходят на фитнес.
Хората щяха да си планират по-добре времето, нямаше да оставят днешната работа за утре, щяха да умеят да се отстояват много по-добре, а тези, които са родители – щяха да обръщат повече вниманиена децата си…
По традиция някъде между пазарната истерия, логистичните драми и махмурлуците новогодишните празници са и период на надежда и мечтане за едно по-добро утре, свещен момент на осмисляне на реалността и ангажиране с бъдещото щастие. Повечето хора през повечето време живеем понесени на вълните на обстоятелствата и злободневието и се справяме инстинктивно с живота, разчитайки на заучените си модели на поведение, потвърдили ни повече или по-малко своята успешност.
Моментите, в които се спираме и се замисляме – това ли е най-добре за мен, така ли искам да действам, как се чувствам в собствения си живот и какво искам да променя, много често са обусловени от значими събития (брак, раждане на дете, започване на нова работа, някой от неизбежните житейски проблеми и т.н.), външна намеса (обучения, силна обратна връзка от важен за нас човек, прочитане на книга и т.н.) или естествен цикъл на затваряне на периоди от живота ни (например рождени дни, краят на лятото, край на периоди на активна работа и др.).
Един от тези естествени цикли на затваряне на периоди от живота ни е и краят на календарната година и преминаването в нова. За много хора това инстинктивно е момент на осмисляне на изтеклия период и търсене на “какво, ако променя в бъдещето, ще съм по-щастлив или успешен”. Това е естествена вътрешна потребност на човека да осмисли случващото му се, да го интегрира в съзнанието си като добро или лошо и да се опита да направи нещо за себе си.
Спрямо много психологически теории неспособността за осмисляне и справяне с миналия опит е в основата на психичните проблеми или обикновеното житейско нещастие. Всъщност способността да осъзнаваме миналия си опит и на база него да взимаме решения за промяна на различни аспекти от личността и живота си е вродено човешко качество, което ни помага да еволюираме и да се развиваме. Интензивността, с която го правим, до голяма степен определя качеството ни на живот, чувството за успешност и усещането, че имаме контрол върху съдбата си.
По-долу ще ви разкажем за няколко ефективни метода и инструмента, чрез които можете сами да бъдете треньори на себе си в личното си усъвършенстване и в постигането на собствените си желания. Искрено се надяваме те да помогнат поне малко няколко от вашите новогодишни обещания да се сбъднат.
Стъпка 1: Отчетете силните си страни
Не забравяйте, че “Не човекът е проблемът, проблемът е проблемът”. Понякога, мислейки си за нещата, които искаме да променим в живота си, хората сме склонни да изпаднем в черно-бяло мислене за себе си и да започнем да виждаме само негативните неща. Отделете няколко минути да опишете себе си все едно разказвате за филмов герой – огледайте се оттук, огледайте се оттам и се опитайте да видите себе си и живота си в цялостната му пъстрота. Започнете годината с кратък “преговор” на хубавите неща в живота си, за силните си страни, за успехите си. Способността ни да оценяваме реалистично себе си и да отчитаме победите си ни дава сила и възможност да се справяме по-добре с предизвикателствата, както и да изживяваме заслуженото удоволствие от това, което сме.
Неспособността да отчетем ресурсите си ни праща неподготвени в битката със себе си и лесно може да ни хлъзне в капана на “Абе то е ясно, че няма да се справя, к’во да се пробвам”. Което, ако сме честни, не е нищо друго освен едно оправдание да не си даваме зор, нали? Например един човек може да е страшно неорганизиран, но за сметка на това пък много комбинативен; груб към околните, но всъщност искрено загрижен за тях и способен да отделя много усилия да им помага; страшно мързелив, но пък и способен да полага извънредни усилия в екстремни моменти; импулсивен, но пък и много настойчив и т.н. Отчетете силните си страни и планирайте как те ще ви помогнат в изпълнението на целите ви.
Стъпка 2: Разбийте целта на конкретни стъпки
Някои лични цели и обещания към себе си са лесни за дефиниране – да спра цигарите, да ходя на спорт два пъти седмично, да започна да мия чиниите вкъщи, да не крещя на подчинените си и т.н. Други са доста по-всеобхватни и съдържащи в себе си голям набор от поведения и ако не ги дефинираме като ясни и конкретни по-малки цели, ще е доста трудно да ги постигнем.
Например твърдо решаваме да сме по-организирани в работата си, хубаво, похвална цел. На 6 януари отиваме в офиса си и какво правим? Подреждаме бюрото си? Говорим с колегите колко е хубаво да си организиран? Купуваме си органайзер? Всички тези неща сигурно са полезни, но ако не сме дефинирали конкретни поведенчески промени в зависимост от естеството ни на работа, е много вероятно на следващата Нова година да установим, че всъщност нищо не се е променило.
Ефективното пожелание в тази област би могло да звучи като – пиша си всеки ден задачите, които искам да свърша, и в края на деня си правя проверка какво съм направил и какво не; документирам всичко и класифицирам документите по еди-какъв си начин; правя си план на всеки проект, който трябва да свърша, и го комуникирам със замесените страни и т.н. в зависимост от работния ви контекст.
Стъпка 3: Управлявайте мотивацията си
Всички ние имаме нужда и ползваме и външна мотивация – жена ни ни мрънка да спрем да пушим; шефът ни настоява да започнем да си спазваме сроковете; клиентите искат да им изпращаме протоколи след всяка среща или подчинените ни напускат защото не сме им били давали редовна обратна връзка.
Външната принуда може да играе доста благотворна роля за развитието ни, но нищо и никой не може да управлява собствената ни мотивация така, както нас самите. Факт е, че обичайно хората сме доста амбивалентни, особено когато става въпрос за промяна на установените ни навици – в главата ни има различни противоречащи си аргументи да я направим или да не я направим – “от една страна, е хубаво… ама от друга… но пък от трета… а пък и като се вземе предвид…”.
Така често ужким сме твърдо решени да направим нещо, но като стигнем до правенето му, изведнъж много услужливо в главата ни изплува аргумент защо да не го правим, да го отложим, да го направим уж така, но по малко по-друг начин.
На илюстрация 1 можете да видите как се ползва един много лесен инструмент, който ще ви помогне да вземете наистина информирано решение дали въобще да се опитвате да променяте нещо у себе си и защо да го правите. Документирането на собствените ви аргументи защо да тръгнете към промяната може да ви помогне и по-късно, когато дойде често срещаният момент на “забравяне” или колебание защо го правя това нещо. А той често идва, за да ни позволи да си спестим неизбежната фрустрация от промяната – умората, трудностите, мързела, досадата, желанието да се върнем към старото поведение, което уж твърдо бяхме решили да променим.
Стъпка 4: Следете за поведението си
Друг много често срещан защитен механизъм срещу промяната, отново свързан със забравянето, е, че някак си просто пропускаме да правим нещата, които твърдо сме решили, че ще правим. Времето си лети, веднъж месечно през главата ни минава плахата мисъл “абе, ти нали щеше да…”, но ние набързо се саморазправяме с нея и си продължаваме както си знаем. Вътрешното ни преживяване е, че в суматохата на ежедневието наистина просто сме забравили да правим новите неща, които иначе сме твърдо убедени, че трябва и искаме да правим. За да си помогнем да се справим с този капан на собственото си мислене, много помага да следим дали и доколко се справяме с поетите към нас ангажименти.
На илюстрация 2 можете да видите един от вариантите на дневник за отчитане на постиженията и как се ползва. Дневникът може да бъде направен на седмична или месечна база и ни позволява да имаме визия и контрол върху собственото си поведение в областите, в които имаме желание за промяна. В него се попълват конкретните поведения, които сме си поставили за цел да прилагаме, и се оценява доколко сме се придържали към тях – така ние сами ставаме супервайзъри на себе си и можем да следим развитието си. Ако приемем за вярна хипотезата, че “човекът, на когото му пука най-много за мен, съм аз самият”, то няма по-ефективен супервайзър и треньор, който да се занимава с нас, от нас самите. Този инструмент за самонаблюдение и самоуправление е полезен за употреба до момента, в който новото поведение вече стане част от спонтанния ни обичаен репертоар и сме спокойни, че повече няма нужда да се самонаблюдаваме за него.
Стъпка 5: Пощавайте си
Перфекционизмът или максимализмът не са от най-добрите съветници, когато оценяваме собствената си промяна. Тя е трудно нещо, защото излизането от поведенческия стереотип или отказа от нещо, което ни доставя удоволствие, си е една от най-тежките борби, които можем да водим. Причината за това е много проста – често тази борба е със самия себе си – опонент, който ни познава много добре, когото обичаме и когото не сме склонни да притискаме много.
Умението да си прощаваме ни помага да не се отчайваме, да не махнем с ръка “ей го, не става, аз съм неспособен да се справя ” и да не напускаме пътя на собственото си усъвършенстване. Ако успеем да си простим отклоненията от обещаната промяна, е много по-вероятно да имаме силите и настойчивостта да се върнем към нея. Е, сигурно не в мащаба, в който ни се иска, но с много повече постоянство и усещане, че сме успешни и способни на нея. Дай боже, предстоят още много нови години, ако не тази – ще е следващата, когато ще си поставим нови цели и ще подновим някои от старите.
Линк към статията в Капитал
